Turkey – Gokceada

Гьокчеада напоследък добива славата на сърф дестинация. Но то си е нормално със всичкия тоз вятър, който духа там. Само незнам несърфистите какво правят там. В това число и аз де:))) За сега съм само кандидат, но като гледам има още доста да уча. Та там е безумна жега…почти без сянка…Вярно, морето е на една крачка…а вътре е пълно с живот. И все пак си е луда жега…Аз станах като раче:)))

Но да се върна на морето…или може би трябва да започна със соленото езеро…където дори Фламингота има…

Е, през другите сезони разбира се, не точно лятото:)) Мисля че там зимуват.

Ние тръгнахме вечерта по време на мача Германия-Турция. Може би затова набързо минахме границата на Капитан-Андреево. Доколкото знам там е някаква лудница лятото със всичките гаст арбайтери които се прибират по родните турски места от цяла Европа. Странни хора, натоварили се в лъскавата колата като сардинки…със мноого багаж. И пътуват ли пътуват.

ПЪтуването си беше без проблеми…Минахме през Одрин, да си призная хареса ми града, много ме изненадаха разни скулптори по пътя…фруктиера със плодове, наръч лалета…ей така…отстрани…в градинките пред сградите….Е, ние само по главния път минахме…уж на връщане повече…

После стигнахме Галиполи, там от където се преминава в азиатската част на Турция…и където…до Чанаккале за намерени останките на древна Троя…

Но ние сме в другата посока…от другата страна на тоз полуостров…към Гокчеада…

Там си има ферибот, редовен…Аз най-много се изненадах, че ни дадоха брушурка докато чакахме на опашката за ферито, брошурка за острова…на английски, немски и…български:)))

Постарали са се хората…вярно…българсикя беше странен, смешен…най-вероятно автоматичен превод от някоя компютърна програма…но го имаше….

Много се смях…

Та така…Дремнахме на ферито…и хайде на острова…

На пръв поглед е зелено….дори сега като гледам снимките и изобщо не си личи жегата…после започва да ти се струва полупустинен:)))

Ето малко инфо за острова

Намира се в северната част на Егейско море във вилаета на Чанаккале. Разположен е срещу Галиполския полуостов на север от входа на Дарданелрите. Този и съседният по-малък остров са единствените които остават в рамките на Турция след разпада на Османската империя.

Острова има завидно количество вода, особено предвид сушата. Имаше чешми навсякъде…но мисля че за това е виновна мюсюлманската традиция – Да сториш добро на странника, да нахраниш гладния, да напоиш жадния. Навярно затова и из Родопите има много чешми…

А морето е пълно с живот…

Видяхме и октопод, и малки медузи със светещи линии по тях, сменяха си цветовете…като…като дискотечни светлини…

Страшно красиво…морето беше пълно с тях и първата ти мисъл е …пари

Но усещаш нещо като милувка когато се докосват до кожата…

В това море за пръв път се пробвах да карам уинд сърф. Изобщо не е толкоз лесно колкото изгледжа…Гледаш Разни хора..влизат във водата и хоп..потеглят:))

Както и да е…не се научих…Следващия път…

Там след безумната жега бях много щастлива като си купихме айрян и замръзнала вода от едни магазин в гр.Гьокчеада. А продавача дори ни каза ‘Довиждане’. Явно с толкова много български сърфисти вече започват да свикват и с езика:))

На връщане минахме през Чанаккале…Приятно градче…Май ме впечатлиха книжарницата със всичките книги по стените на улицата и килимчето на прага, камиона, който мина и просто изпръска улиците с вода за разхлаждане…и за намаляване на праха. И баскетболното игрище досами Троянския кон. Ааа..и фотото на едни японци на ферито…Никон с голям обектив, бяха нарамили ‘A study of history’ и обикаляха…Сигурно доста са пообиколили…а и чак от Япония…

На връщане всъщност видяхме какво е опашка…огромна върволица от тирове и автомобили…бяха задръстили движението от всякъде в посока Турция…Надули клаксони, касетофони…тук таме някой слязъл от колата и кърши снага…

А беше вече полунощ когато минахме границата и влязохме в България. Че и гумата ва колата се беше надула…и я сменяхме…

Около нас едни тирове минават…после решиха да върнат част от колите да минат Гръцката граница и от там да влязат в Турция…;

Ние бяхме спрели на една бензиностанция…а колите въртяха през нея…А ние…с ръководство за вадене на резервна гума…

Ама се справихме де:))

А на бензиностанциите наоколо нямаха компресор да си напомпим гумата…

А и на границата беше странно, дават ти флаш да си пренесеш данните до следващото гише:)))

Но..хайде стига вече…ето снимки…


One Response to “Turkey – Gokceada”

  1. […] https://ogita.wordpress.com/gokceada/ […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: