България – Дядовци

Малко след Ардино, малко преди Дяволстият мост има едно село…Дядовци. Интересното е, че преди да се замотаме по тоз край аз се опитах да нахвърлям идеи какво ще правим. И понеже така и така трябваше да отидем до с. Добрич – Димитровградско, реших че ей го къде го Кърджали, да вземем да идем натам. Пердишната година ходихме до Перперикон, та затова тоз вариант не беше вариант.

Пък Родопите нали са пълни със села и паланки от красиво по-красиво…та започнах да ровя за нещо интересно, че съвсем без посока..не че не става, но поне някаква идея да има. И от някъде изника село Дядовци. В нета пишеше, че било изоставено, че било съвсем близо до Дяволския мост до Ардино, че било живописно и …т.н. както си пише като хвалят нещо:))) Че дори и някакъв италианец искал да го купи…цялото. Дори се проведе дебат може ли да се купи цяло сели или не…

И така…Разгледахме картата, понамислихме маршрута…и тръгнахме…

а Родопите са прекрасно място…зелени, вече започнали да се багрят с червено и жълто склонове, синьо небе…и слънце…след цяла седмица софийски дъжд…направо благодат.

Всъщност след Ардино, като се продължи по пътя за Даволският мост се минава покрай входната табела на Дядовци. ХИч не беше безлюдно, че даже и промишленост кипеше…Мраморни кариери, хора, къщи…

По.нататък пътя продължава покрая разклона за село Кроячево, Малко след това има една табела, че пътя оправен със любезното съдействие на Министрество на финансите. И двейсетина метра след табелата…асфалта свършва:))

Стана ми смешно, нашето министерство много бедно излезе…само да 20 метра асфалт му стигнали парите. Да не говорим, че от табелата на която имаше и карта нищо не се разбираше…Значи..информативна табела ще да е била, не указателна.

Та продължихме надолу…по пътя по пътя, всъщност с кола може да се мине…пътя е утъпкан и тук таме има по едно улейче за стичане на водата по склона, да не седи на пътя.

Та така..докато видяхме няколко стари къщи в далечината…

Забравих да спомена, че имаше движение…явно като за почивен ден хората се бяха юрнали по природа малко. Е, не е като на Витоша, джиповете бяха по-малко:))

и така…видяхме къщите и решихме че на първото удобно място спираме и продължаваме пеш. Ей така..няма само да се возим я. Първото по-широчко място беше на отсрещния хълм…после надолу покрай старото гробище…и накрая излязохме до къщите…Аз бях решила, че са необитаеми, е…те си бяха и в доста лошо състояние де, аз се ярнах да снимам…Но от един двор скокна едно куче (май единствената къща , която имаше стопанин и малко домати)

Къщите са на склона, дори на няколко като се качиш на горната ‘улица’ и си над покрива:))

После по пътечката…до Дяволският мост

То…няма какво да се описва..трябва да се види…


Advertisements

3 Responses to “България – Дядовци”

  1. […] То…няма какво да се описва..трябва да се види…ето […]

  2. По този път към селцето има и гробище.Трудно се забелязва,но пък ако се вгледате,ще видите надгробните камъни…

    • ааа..вижда си се…но е доста старо явно..точно като слезеш от едното баирче и преди да тръгнеш по другото баирче към самото селце…покрай рекичката:))

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: