Плевен

Фонтаните не работеха близо 15 години, но преди няколко взеха че ги оправиха.

Та така…В Кайлъка освен алейките и старата парашутна кула под която съм се учила да се катеря, има доста диви пътеки. Една от любимите е тази, която излиза над зоологическата градина. Като бях малка много обичах да се казвам от горе и да гледам животните.

Друго какво да напиша за Плевен. В края на Кайлъка е Тотлебеновия вал – Една стена, която разделя Кайлъшкия язовир на две части. Там на времето – 1877 година Генерал Тотлебен решава, че трябва да ще спре водата на турците, които са се барикадирали в града. И успява…те се предават и така е превзет Плевен. Нататък не съм ходила скоро. Преди беше много красиво..

Ето снимчици от Кайлъка и от фонтаните. Червената сграда е Театъра, а онази раираната…старата турска баня, беше галерия по едно време, сега незнам.. 

Флинстоновата кола е от една бензиностанция в Луковит. И столчетата и масичките в кафето на бензиностанцията бяха едни такива творчески, но снимките не станаха хубави. Там са и сърничките и еленчето…А в другия край на Луковит е екопътеката дъ Карлуково. Много е красива, но тя…другия път.

Забравих за военния оркестър, който свиреше пред мавзолея…свиреха и танцуваха едновременно, големи сладури:)))

Едно хлапе току се откъсваше от майка си и търчеше и викаше – Татеее…а Баща му надуваше тубата и едвам се сдържаше да се не разсмее…Хващаха го в последния момент преди да се метне върхе баща си:)))