Настана време за италианската разходка да разкажа…
Любляната вече я разказах в снимки…
Венецията ще е после…
а сега…малко Cortina D’Ampezzo..
там си намерихме чудесен къмпинг… и още същия ден се метнахме по баирите…
Първи трекинг – към Rif. Auronzo…под Tre Cime di Lavaredo..няколко километра преди хижата имаше бариера ..
или си плащаш …непомня колко, но немногомалко…или си щъкаш нагоре час и нещо…
Ние тръгнахме пеш нагоре…към Tre Cime di Lavaredo
Преди известно време ходих на workshop по правене на сандалки и коланчета. Да си призная очаквах повече…
Не че беше зле…ама на нищо ново не ме научиха…а аз така се надявах, че някаква идея за подметка ще ми дадат. Ама така е като не ми се отвори снимката в сайта на организаторките…да видя на какво аджеба се пробвам да се науча..
както и да е…в крайна сметка имам два чифта…тоест вече един защото единия го бях нарочила за Галя и той най-сетне стигна при нея:))
Понякога съм толкова забавена в подаряването на подаръци…
ето снимки ето тук
Отдавна не бях правила никакви някаквости…
тази е последната …
Совата Софка…
Подарък за Елица…
Дребосъчето на Галя и Тихомир…Всъщност е дребосъчка:))
Чудна стана…
а сега в профил…
а сега на терсене…
А ние всъщност тръгнахме към Бов …Водопада на Бов…
После пътьом аз предложих да идем до Миланово…Ради ми е разправяла, че има баба там…и на мен ми стана интересно.намира се над Лакатник…пък там се оказа че всички пътища стават черни по някое време..единствената възможност е да се закараме към Вършец…и така..тръгнахме към Вършец…Минахме пред Долната и Горната Бела Речка…в едното от двете е прословутия Goat Milk Fest…е..във Вършец не се мотахме много…
Че накрая към Враца…Врачанските скали изотзад са невероятни…
А от там решихме да ходим да видим водопада на Боров Камък до Згориград.
До водопада сме ходили веднъж…Мисля предишният ден преди миналата Нова Година…
беше красив…замръзнал..и само в една пролука горе горе водата успяваше да се откъсне от леда и да се покаже отгоре…и после пак се скриваше…
бяхме премръзнали…объркахме пътеката и …
а еко пътеката за водопада е стръмна стръмна…
та така..качихме се до горе..сега водата се беше скрила на сянка надълбоко…
нищо..зимата пак ще идем:))
Мислех тук малко инфо за Згориград..
като слизахме предишния път от водопада имаше информационни табели..сега не ги видахме ама по спомени…
там през ..може би 1968 са се скъсали хвостохранилищата и са заляли селото…след справка с нета…трагедията е била през 1966 г.
имало е доста жертви…а сега наслед дърветата стърчат едни кули..някой са гътнати на земята всъщност…и на места почвата изглежда странно…
а мястото определено си заслужава…
еко пътеката мисля ми е от любимите..стръмна и в скалите…
Тръгнахме надругаде..озовахме се тук…ама пък и красиво..пробвахме се да снимаме портрети..не много успешно но..другия път повече…
Първо Тин кара сърфа…аз се шматках около язовира..а после се поразходихме и то Еко пътеката от Луковит до Карлуково…
и така….
Невероятни, жълти карета на хоризонта…редуваха се със невероятното пролетно зелено…оказаха се рапица и жита:))
Първо стигнахме до Иваново – много красиво си е играла реката…имаше едни влюбени гущери прегърнати пос слънцето…за малко не настъпих змия, но тя се шмугна в сухата трева:))) май доста я стреснах…видях фазан, който доволно си се разхождаше по пътечката…
После дойде реда на крепостта Червен. Селото се е сгушило в каньона…гледаш едно равно поле..знаеш че тук трябва да има крепост..а те по план са на високите непристъпни места..обаче наоколо само поля…и после..леко в далечината се виждат малко скали…пътя започва да се вие надолу…и още надолу…накрая почти стигаш селото…то е долу в ниското…а на отсрещния хълм е крепостта…
После и Резервата Сребърна - огромно…и пълно с хора…и птици…обаче птиците се бяха скрили навътре…за разлика от хората…
след това Дуранкулак…и Шабленското блато…
Спахме между Тюленово и Камен Бряг…
на заранта се замъкнахме до Калиакра..видях делфини:)) вярно далече…вярно само гръбната перка..ама пък..ДЕЛФИНИ:))
а за десерт си оставихме Атанасовското езеро…в тази му част дето се води ВАЯ - Природен резерват…
но преди да стигнем до него..край пъта беше ей таз локва с преследващите се патици:))) като торпеда бяха…
а до езерото така и не можахме да намерим пътя…забихме се по един черен…от другата страна на езерото..и няма измъкване…ама пък видяхме един куп птици…
аа….а съвсем накрая едни врабчета си строяха гнездо под козирката над газоколонките на една бензиностанция към Сливен:))) А някой от тях просто вечеряха:)
почти нямаше птици..валя ни малко..но пък е красиво 
)
